Когато моите деца са наоколо, аз мога да боледувам колкото пожелая. Те се грижат за мен много хубаво, постоянно ме питат как се чувствам и аз просто си мисля дали не бих могла да ги излъжа и да удължа малко това мързеливо време. Наистина съм изненадана от тяхното държание. Вечерята е приготвена навреме, у дома е чисто и дори мога да чуя звуците от миялната машина. Уау, не съм очаквала това. Мисля, че ще „боледувам” по – често, за да могат да покажат какви добри деца са. Обикновено аз съм тази, която иска да се увери дали всичко е свършено навреме и тъй като съм малко претенциозна, не обичам да ме безпокоят, когато се занимавам с домакинските работи. И така, при тези условия, децата ми нямат добрата възможност да развият тези навици.

А това всъщност е много важно. Всичко се оформя през детството: каквото децата виждат в семейството си, това ще пренесат в своите „гнезда”: атмосферата, традициите, държанието в семейството, дори и начина на готвене. Сатия вече готви като мен. Може би си има свои любими ястия, но повечето пъти се допитва до мен как да приготви храната и аз мога да видя как в бъдеще тя ще готви ястията, които имаме в нашето семейство.

Да, моята седмица на боледуване не причини затруднения на никого.

Когато пиша за находчивостта на моите деца си спомням една забавна история. Сатия беше на 10, а Санатан на 8. Живеехме в град, близо до морето, където дърветата раждаха много плодове през лятото, включително и бели и черни черници. Моите деца решиха да наберат много от тези черници в пластмасови чашки и щяха да се опитват да ги продават в най – близкия магазин. С голяма страст и решителност, те набраха голяма купа с черници, взеха пластмасовите чашки, лист хартия с написана цена, сгъваема маса от мазето и... отидоха да продават. Умирах от нетърпение да разбера какво се случваше там, но не можех да оставя задълженията си и просто ги чаках да се върнат. Когато те се върнаха, вълнението им беше достигнало най – ниската си точка – изобщо не беше неприятно за тях, че бяха спечелили само стотинки, че почти никой не беше пожелал да купи от техните „лакомства”, и че заради това трябваше да ги язадат всичките J.

Най – важното беше, че те получиха един житейски урок: парите не лежат на улицата; човек трябва да работи усилено, за да ги спечели.