Винаги, когато имам желание за нещо, обмислям дали наистина е добро за мен :) Спомням си, когато бях бременна за пръв път, аз наистина исках детето, което щеше да се роди да бъде момче. Не можех да си представя различна ситуация ( сигурна съм, че Сатия ще се разстрои, когато прочете това...), но някаква странна сила отхвърляше вероятността да се грижа за момиче :) Това е много лично признание, но аз не съм много сантиментална. Не обръщам особено внимание на неща, които вече са се случили. Както се казва: каквото било, било. Но нека продължа...

Когато настъпи момента на раждането, беше късно през нощта. Нова ситуация, ново предизвикателство, и разбира се голямото неизвестно: КАКВО ЩЕ СЕ РОДИ??? Моите молитви за момче достигнаха своя връх! Започнах да си обещавам, че ще бъда примерна майка, ще се грижа за сина си възможно най – добре, няма да позволя нищо лошо да му се случи и т.н.

И се случи. Акушерката сложи бебето на мястото, където слагат новородените и изрече точно в лицето ми: „Сладко, здраво момиченце.” И... лицето на сестрата придоби шокирана физиономия. Когато се обърнах, за да видя детето, аз изкрещях: „КАКВО??? МОМИЧЕ???? Какво момиче? Извинете, но аз не съм готова за момиче!!!”

Аз видях плачещо бебе, чиято кожа беше с лилав цвят под неоновата лампа. Бях шокирана. Бях гневна, че молитвите ми не бяха чути: Какво да правя сега? Да избягам оттук колкото се може по – скоро и никога да не се връщам!”

Отблъснах  с мъка чувствата си, които исках да изкажа на глас и прегърнах „малкото момиченце”. След няколко секунди, когато вече я държах близо до мен, осъзнах, че това е МОЕТО момиченце, че аз трябва да се грижа за нея, да я храня, че тя си няма никой друг на света, освен мен. Осъзнах, че толкова неща, които се случват и които предстои да ми се случват, не зависят от мен. Благодарих на Бог, разбирайки факта, че Той знае какво прави. Успокоих се, знаейки, че: всичко е в Негови ръце.

Каквото и да ми се случи е ДОБРО, защото Бог е ДОБЪР и Той знае кое е добро за мен.

Ах, какво облекчение. Различни неща могат да ни се случват в това пътешествие, наречено живот, но изкуството е да приемаме нещата такива, каквито са. Изкуството, което ни кара да се чувстваме по – силни и спокойни.

Цялото това събитие повлия изключително много в живота ми и...сега аз съм щастлива майка!