Любовта е сляпа. Това е най-сладкото безсилие, което бих искала да пожелая на всеки от вас. Да обичаш, значи да си изпълнен с щастие. А всеки от нас търси щастие – това е черта присъща на човека, която сравнявам с влагата. Както влагата е неотделима от водата, тако не можем да отделим стремежът към любов от всяко живо същество. Примери за това можем да срещнем на всяка крачка. Например ние имаме на балкона котка, която се чувства там като у дома си. Живеем на партера, балкона е отворен, и всеки може да влезе във всеки един момент. И тази котка веднъж влезе и там остана. Живее си в един кашон съвсем доволна от живота. Гледам всеки ден котката и виждам, как това животинче търси любов, внимание и ласка. Когато Сатия отваря балконската врата нашата котка мърка и се гали, търсейки нейните чувства. В началото мислехме, че тя е гладна, давахме й вкусна храна, а тя даже не поглеждаше към нея, а търсеше нашето внимание. След като я нагалехме и й наговорехме мили думи, тя се успокояваше, защото се чувстваше обичана. Нищо чудно! Всеки от нас иска да обича и да бъде обичан. Отново ще повторя – да обичаш, значи да се чувстваш щастлив, значи да намериш такова място за сърцето си, където то може да почива в спокойствие без да се притеснява, че някой ще го нарани или унижи. Това е единственото състояние на духа, когато ние можем да се чувстваме удоволетворени и спокойни. Позволете ми сега да цитирам най-красивите стихове за любовта:

Ако и да говоря езиците на хората и ангелите,

но любов нямам,

щях да кънтя като мед

или като китара без струни.

Ако и да имам дарбата на мъдростта

и зная всички тайни

и притежавам всяко знание,

ако и да имам всичката вяра,

така че и планини да премествам,

а любов нямам,

нищо не струвам

Ако и да дам на бедните всичко, що притежавам,

и предам тялото си на изгаряне,

а любов нямам,

полза няма да имам.

Любовта дълго търпи

милостива е,

любовта не завижда,

любовта не търси признание,

не се гордее,

не безобразничи,

не търси изгода,

не се гневи,

не помни злото,

не се радва на лъжата,

а се радва заедно с истината.

Всичко премълчава,

на всичко хваща вяра,

вечно се надява,

всичко изтърпява.

Любовта никога не преминава;

не е като предсказанията, които се променят,

или като езиците, които умират,

нито като мъдростта, потъваща в забрава.

Съвършено описание на любовта, не ми е известно по-добро. Този, който го е писал е познал вкуса на истинската любов. Жалко, че толкова рядко можем да я срещнем в съвремения свят. Както е казал един чудесен учен: „Истинската любов е толкова рядко срещана, че вече сме забравили, точно какво представлява тя“...