Thursday, June 24, 2010

   Понякога си мисля за това колко земен и конкретен е живота. Хората се появяват и изчезват като мехурчета. Когато видях некролога на моя съсед, когото познавах много добре, бях съсипана... Боже, къде е той сега??? Спомням си лицето му, държанието му, начина, по който се движеше, как говореше с характерния си дрезгав глас, как се усмихваше и ме поздравяваше с „Добро утро”. А сега го няма. Никога повече няма да го видя... Никога, никога, НИКОГА! Същото нещо се случи и с моята леля. Тя почина толкова внезапно. Разболя се и напусна този свят. Моят чичо, като най – близкият й човек, беше потънал в дълбока скръб, нищо не можеше да го заинтригува, живота спря да има всякакъв смисъл за него. Той искаше да я последва и беше напълно депресиран и изпълнен с отчаяние, знаейки че този момент все още не е дошъл и никой не знае колко дълго трябва да чака той.
  За щастие, той откри утеха в молитвите, във вярата, че те отново ще се срещнат и ще бъдат заедно след смъртта. Никога не знаеш дали ще срещнеш отново личността след смъртта, но факта, че той утеши болката си в духовен аспект е просто прекрасно!!! За другите му роднини, той се превърна в скучен, дори луд човек, който постоянно говори за Бог, за смъртта и рая. Но той кипеше от енергия! Смееше се, живееше в своя собствен свят, вече мислеше по различен начин за тревогите в този свят. Човек би си помислил, че вече е почти в другия свят - не го е грижа кой ще бъде следващият президент на Полша, дали цената на петрола се покачва или слиза, на колко Полски злоти се равнява едно евро и т.н.
   Много е важно да имаш свой собствен свят, който ще те предпази от най – неприятните ситуации, които ни се случват, дори и наистина да не искаме това.
  Не искам да слушам, че няма Бог, че Бог е просто заблуда за добрите деца, че Бог е старомоден. Без Бог, нищо не може да бъде наред, без Неговото присъствие, не могат да се обяснят много неща, които не разбираме. Вярата в Него вдъхновява, помага ни да излезем от дълбините на най – големите ни страхове, тревоги и болки. Всяка утеха, която човек може да изпита от всички тези страшни чувства е доказателството за Неговото съществуване. Тези, които вярват че Бог съществува – знаят за какво говоря :)

No comments:

Post a Comment