Понякога си мисля за това колко земен и конкретен е живота. Хората се появяват и изчезват като мехурчета. Когато видях некролога на моя съсед, когото познавах много добре, бях съсипана... Боже, къде е той сега??? Спомням си лицето му, държанието му, начина, по който се движеше, как говореше с характерния си дрезгав глас, как се усмихваше и ме поздравяваше с „Добро утро”. А сега го няма. Никога повече няма да го видя... Никога, никога, НИКОГА! Същото нещо се случи и с моята леля. Тя почина толкова внезапно. Разболя се и напусна този свят. Моят чичо, като най – близкият й човек, беше потънал в дълбока скръб, нищо не можеше да го заинтригува, живота спря да има всякакъв смисъл за него. Той искаше да я последва и беше напълно депресиран и изпълнен с отчаяние, знаейки че този момент все още не е дошъл и никой не знае колко дълго трябва да чака той.Thursday, June 24, 2010
Понякога си мисля за това колко земен и конкретен е живота. Хората се появяват и изчезват като мехурчета. Когато видях некролога на моя съсед, когото познавах много добре, бях съсипана... Боже, къде е той сега??? Спомням си лицето му, държанието му, начина, по който се движеше, как говореше с характерния си дрезгав глас, как се усмихваше и ме поздравяваше с „Добро утро”. А сега го няма. Никога повече няма да го видя... Никога, никога, НИКОГА! Същото нещо се случи и с моята леля. Тя почина толкова внезапно. Разболя се и напусна този свят. Моят чичо, като най – близкият й човек, беше потънал в дълбока скръб, нищо не можеше да го заинтригува, живота спря да има всякакъв смисъл за него. Той искаше да я последва и беше напълно депресиран и изпълнен с отчаяние, знаейки че този момент все още не е дошъл и никой не знае колко дълго трябва да чака той.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment