Понякога си мисля за това колко земен и конкретен е живота. Хората се появяват и изчезват като мехурчета. Когато видях некролога на моя съсед, когото познавах много добре, бях съсипана... Боже, къде е той сега??? Спомням си лицето му, държанието му, начина, по който се движеше, как говореше с характерния си дрезгав глас, как се усмихваше и ме поздравяваше с „Добро утро”. А сега го няма. Никога повече няма да го видя... Никога, никога, НИКОГА! Същото нещо се случи и с моята леля. Тя почина толкова внезапно. Разболя се и напусна този свят. Моят чичо, като най – близкият й човек, беше потънал в дълбока скръб, нищо не можеше да го заинтригува, живота спря да има всякакъв смисъл за него. Той искаше да я последва и беше напълно депресиран и изпълнен с отчаяние, знаейки че този момент все още не е дошъл и никой не знае колко дълго трябва да чака той.

  За щастие, той откри утеха в молитвите, във вярата, че те отново ще се срещнат и ще бъдат заедно след смъртта. Никога не знаеш дали ще срещнеш отново личността след смъртта, но факта, че той утеши болката си в духовен аспект е просто прекрасно!!! За другите му роднини, той се превърна в скучен, дори луд човек, който постоянно говори за Бог, за смъртта и рая. Но той кипеше от енергия! Смееше се, живееше в своя собствен свят, вече мислеше по различен начин за тревогите в този свят. Човек би си помислил, че вече е почти в другия свят - не го е грижа кой ще бъде следващият президент на Полша, дали цената на петрола се покачва или слиза, на колко Полски злоти се равнява едно евро и т.н.

   Много е важно да имаш свой собствен свят, който ще те предпази от най – неприятните ситуации, които ни се случват, дори и наистина да не искаме това.

  Не искам да слушам, че няма Бог, че Бог е просто заблуда за добрите деца, че Бог е старомоден. Без Бог, нищо не може да бъде наред, без Неговото присъствие, не могат да се обяснят много неща, които не разбираме. Вярата в Него вдъхновява, помага ни да излезем от дълбините на най – големите ни страхове, тревоги и болки. Всяка утеха, която човек може да изпита от всички тези страшни чувства е доказателството за Неговото съществуване. Тези, които вярват че Бог съществува – знаят за какво говоря :)

Любовта е сляпа. Това е най-сладкото безсилие, което бих искала да пожелая на всеки от вас. Да обичаш, значи да си изпълнен с щастие. А всеки от нас търси щастие – това е черта присъща на човека, която сравнявам с влагата. Както влагата е неотделима от водата, тако не можем да отделим стремежът към любов от всяко живо същество. Примери за това можем да срещнем на всяка крачка. Например ние имаме на балкона котка, която се чувства там като у дома си. Живеем на партера, балкона е отворен, и всеки може да влезе във всеки един момент. И тази котка веднъж влезе и там остана. Живее си в един кашон съвсем доволна от живота. Гледам всеки ден котката и виждам, как това животинче търси любов, внимание и ласка. Когато Сатия отваря балконската врата нашата котка мърка и се гали, търсейки нейните чувства. В началото мислехме, че тя е гладна, давахме й вкусна храна, а тя даже не поглеждаше към нея, а търсеше нашето внимание. След като я нагалехме и й наговорехме мили думи, тя се успокояваше, защото се чувстваше обичана. Нищо чудно! Всеки от нас иска да обича и да бъде обичан. Отново ще повторя – да обичаш, значи да се чувстваш щастлив, значи да намериш такова място за сърцето си, където то може да почива в спокойствие без да се притеснява, че някой ще го нарани или унижи. Това е единственото състояние на духа, когато ние можем да се чувстваме удоволетворени и спокойни. Позволете ми сега да цитирам най-красивите стихове за любовта:

Ако и да говоря езиците на хората и ангелите,

но любов нямам,

щях да кънтя като мед

или като китара без струни.

Ако и да имам дарбата на мъдростта

и зная всички тайни

и притежавам всяко знание,

ако и да имам всичката вяра,

така че и планини да премествам,

а любов нямам,

нищо не струвам

Ако и да дам на бедните всичко, що притежавам,

и предам тялото си на изгаряне,

а любов нямам,

полза няма да имам.

Любовта дълго търпи

милостива е,

любовта не завижда,

любовта не търси признание,

не се гордее,

не безобразничи,

не търси изгода,

не се гневи,

не помни злото,

не се радва на лъжата,

а се радва заедно с истината.

Всичко премълчава,

на всичко хваща вяра,

вечно се надява,

всичко изтърпява.

Любовта никога не преминава;

не е като предсказанията, които се променят,

или като езиците, които умират,

нито като мъдростта, потъваща в забрава.

Съвършено описание на любовта, не ми е известно по-добро. Този, който го е писал е познал вкуса на истинската любов. Жалко, че толкова рядко можем да я срещнем в съвремения свят. Както е казал един чудесен учен: „Истинската любов е толкова рядко срещана, че вече сме забравили, точно какво представлява тя“...

Винаги, когато имам желание за нещо, обмислям дали наистина е добро за мен :) Спомням си, когато бях бременна за пръв път, аз наистина исках детето, което щеше да се роди да бъде момче. Не можех да си представя различна ситуация ( сигурна съм, че Сатия ще се разстрои, когато прочете това...), но някаква странна сила отхвърляше вероятността да се грижа за момиче :) Това е много лично признание, но аз не съм много сантиментална. Не обръщам особено внимание на неща, които вече са се случили. Както се казва: каквото било, било. Но нека продължа...

Когато настъпи момента на раждането, беше късно през нощта. Нова ситуация, ново предизвикателство, и разбира се голямото неизвестно: КАКВО ЩЕ СЕ РОДИ??? Моите молитви за момче достигнаха своя връх! Започнах да си обещавам, че ще бъда примерна майка, ще се грижа за сина си възможно най – добре, няма да позволя нищо лошо да му се случи и т.н.

И се случи. Акушерката сложи бебето на мястото, където слагат новородените и изрече точно в лицето ми: „Сладко, здраво момиченце.” И... лицето на сестрата придоби шокирана физиономия. Когато се обърнах, за да видя детето, аз изкрещях: „КАКВО??? МОМИЧЕ???? Какво момиче? Извинете, но аз не съм готова за момиче!!!”

Аз видях плачещо бебе, чиято кожа беше с лилав цвят под неоновата лампа. Бях шокирана. Бях гневна, че молитвите ми не бяха чути: Какво да правя сега? Да избягам оттук колкото се може по – скоро и никога да не се връщам!”

Отблъснах  с мъка чувствата си, които исках да изкажа на глас и прегърнах „малкото момиченце”. След няколко секунди, когато вече я държах близо до мен, осъзнах, че това е МОЕТО момиченце, че аз трябва да се грижа за нея, да я храня, че тя си няма никой друг на света, освен мен. Осъзнах, че толкова неща, които се случват и които предстои да ми се случват, не зависят от мен. Благодарих на Бог, разбирайки факта, че Той знае какво прави. Успокоих се, знаейки, че: всичко е в Негови ръце.

Каквото и да ми се случи е ДОБРО, защото Бог е ДОБЪР и Той знае кое е добро за мен.

Ах, какво облекчение. Различни неща могат да ни се случват в това пътешествие, наречено живот, но изкуството е да приемаме нещата такива, каквито са. Изкуството, което ни кара да се чувстваме по – силни и спокойни.

Цялото това събитие повлия изключително много в живота ми и...сега аз съм щастлива майка!

    Хората обичат да пеят, да си тананикат нещо – дори и тези, които не могат да пеят. Докато се разхождах, видях един човек, който ремонтираше колелото си. Почти се спрях: той пееше толкова енергично, докато си вършеше работата, че аз се почудих дали всичко беше наред с него. Оказа се, че просто е имал хубав ден, и аз също се заразих от неговото добро настроение. Усмихнах се, а той просто тръгна с колелото си и продължи да пее енергично по пътя си. Толкова просто действие, което носи толкова радост.

Помислих си, ако той знаеше мантри, нямаше да чувства само материално щастие.

Мантрите са необикновени звуци. Те дават убежище за душата и тялото; те са естествена храна за всички живи същества. Мантрите действат на невидимо, фино ниво. Понякога хората задават въпроси как действат тези звуци. Най – хубавият и наистина най – достъпният начин да се обясни това е с примера за слънцето. Слънцето е много далече, но има огромен ефект  върху нас, ако попаднем под негово влияние. Някой може и да не вярва, да клати невярващо глава, но ефектът е реален. Трябва само да се настаните на слънчево място за известно време и искате или не, кожата Ви ще придобие тен.

По същия начин е и с мантрите. Ако влезете в контакт с тях, ако ги повтаряте, слушате или медитирате върху тях – те ще имат фин ефект върху Вас и постепенно ще започнете да изпитвате вътрешно удовлетворение, ще виждате нещата такива, каквито са. Може да повярвате, може би не, може да бъдете скептични. Ако сте искрени и последователно повтаряте просто: Гопала Говинда Рама Мадана Мохана, само за да проверите дали ще проработи – ще проработи. Както слънцето :) 

   Когато моите деца са наоколо, аз мога да боледувам колкото пожелая. Те се грижат за мен много хубаво, постоянно ме питат как се чувствам и аз просто си мисля дали не бих могла да ги излъжа и да удължа малко това мързеливо време. Наистина съм изненадана от тяхното държание. Вечерята е приготвена навреме, у дома е чисто и дори мога да чуя звуците от миялната машина. Уау, не съм очаквала това. Мисля, че ще „боледувам” по – често, за да могат да покажат какви добри деца са. Обикновено аз съм тази, която иска да се увери дали всичко е свършено навреме и тъй като съм малко претенциозна, не обичам да ме безпокоят, когато се занимавам с домакинските работи. И така, при тези условия, децата ми нямат добрата възможност да развият тези навици.

А това всъщност е много важно. Всичко се оформя през детството: каквото децата виждат в семейството си, това ще пренесат в своите „гнезда”: атмосферата, традициите, държанието в семейството, дори и начина на готвене. Сатия вече готви като мен. Може би си има свои любими ястия, но повечето пъти се допитва до мен как да приготви храната и аз мога да видя как в бъдеще тя ще готви ястията, които имаме в нашето семейство.

Да, моята седмица на боледуване не причини затруднения на никого.

Когато пиша за находчивостта на моите деца си спомням една забавна история. Сатия беше на 10, а Санатан на 8. Живеехме в град, близо до морето, където дърветата раждаха много плодове през лятото, включително и бели и черни черници. Моите деца решиха да наберат много от тези черници в пластмасови чашки и щяха да се опитват да ги продават в най – близкия магазин. С голяма страст и решителност, те набраха голяма купа с черници, взеха пластмасовите чашки, лист хартия с написана цена, сгъваема маса от мазето и... отидоха да продават. Умирах от нетърпение да разбера какво се случваше там, но не можех да оставя задълженията си и просто ги чаках да се върнат. Когато те се върнаха, вълнението им беше достигнало най – ниската си точка – изобщо не беше неприятно за тях, че бяха спечелили само стотинки, че почти никой не беше пожелал да купи от техните „лакомства”, и че заради това трябваше да ги язадат всичките J.

Най – важното беше, че те получиха един житейски урок: парите не лежат на улицата; човек трябва да работи усилено, за да ги спечели.

Сърдечно Ви приветстваме в нашия „официален” блог :-) Ще направим всичко възможно, за да се забавлявате и да опознаете отблизо нашият малък свят. Тук ще публикуваме наши и други разсъждения, ще описваме истории от нашия живот, придружени със снимки и видео клипове. Надяваме се, че ще бъде интересно и увлекателно за Вас :)

Както вече знаете, ние сме семейство и обичаме да свирим и пеем. Понеже децата също са част от нашата група, не винаги е лесно всичко да бъде под контрол :) Някой е в лошо настроение, друг е с главоболие, или сме просто мързеливи :) За щастие, тези моменти не се случват често и когато репетираме, всеки от нас е съсредоточен върху своята работа и дава най – доброто от себе си. Между нас има уважение и любов, а това е най – хубавото, защото никой не иска да разруши всичко, като разстройва другия с лошо настроение, ленивост и т.н. Ако някой от нас се провали, цялата идея рухва. Всички ние чувстваме тази отговорност. Нашето основно правило е като при мускетарите: Един за всички, всички за един :)

Каним Ви да посетите нашите страници в този блог:

4Jivas са Готвачи!!! – страницата, която сме посветили на готвенето, една от нашите страсти. Ще разберете колко лесно и вкусно можете да готвите. И не само дамите!

4Jivas са Философи!!! – всичко, което се съдържа на тази страница е за всеки от нас: ти, аз и всички около нас. Толкова малко е необходимо, за да направим живота си по – значим...

4Jivas са Вегетарианци!!! - mук ще намерите отговори на въпросите: Каква е целта да бъдеш вегетарианец, за какво са зеленчуците и как да станем „приятели“ с тях?

4Jivas са Йоги!!! - за да бъде здрав и щастлив, човек трябва да се: УПРАЖНЯВА!!!! Няма упражнения – няма ядене :-)

4Jivas са Фотографи!!! - снимки, снимки и… още веднъж снимки.

Hадяваме се, че всеки ще намери нещо за себе си.